Голямата борба между тенис производителите е да увеличат така нареченото "меко петно" на наплетената ракета, т.е. тази област, в която ударът е оптимален и предвидим. Това се постига с използването на нови материали за производството на рамките, които повишават комфорта, като съответно създават желаната степен на мощ или контрол, или пък с иновации в геометрията на рамката от типа на изометричните ракети на Йонекс. Другият път води през нови формули за кордажите, които стават все по-комфортни и все по-производителни.
Има обаче и друг начин за увеличаване на "мекото петно" и той е свързан с начина на наплитане. Едни предпочитат наплитане с 2 парчета, като твърдят, че така се губи най-малко напрежение между надлъжните и напречни корди, други се придържат към наплитането с два възела, защото всеки възел компрометира напрежението на последната корда - може да го свали или да го качи радикално, което променя характеристиките на съседните корди.
Към това се добавят огромните разлики между зададено и динамично (крайно) напрежение, които понякога достигат до 10 кг в зависимост от типа машина за наплитане и калибрирането й. Ако дадете на четири различни места в София една и съща ракета с едни и същи кордажи и едни и същи килограми за наплитане, ще получите доста различни резултати. А резултатите се измерват със специален уред, наречен стрингметър. Колкото и несъвършен да е той, все пак за еднакви условия той дава еднакви резултати. След като зададените условия са еднакви, а резултатите в динамично напрежение са различни, единствената причина за това са или машините за наплитане, или в краен случай наплетачите.
Ако се абстрахираме и от тези разлики, остава един важен проблем - проблемът с еднаквите килограми, които задаваме за надлъжни (основни) и напречни (кросове). Казваме на човека "24 на 23" и наивно вярваме, че наистина получаваме тези килограми за отделните струни. Наплетени с 24 кг, основните корди от центъра до двете страни на рамката показват напрежение от 29 до 34 кг за електронните машини, а кросовете са само проформа там - при тях динамичното напрежение не демонстрира почти никаква логика. Каквото - такова, но във всички случаи с 4-5 килограма по-малко от напрежението на основните.
Този разнобой в килограмите създава игрално поле, в което може да случи всичко друго, но не и това, което очакваме, когато ударим точно в центъра. Разликите в различното локално напрежение създава безконтролни удари и вместо топката да попадне в полето, тя излиза извън очертанията му или се спира в мрежата. Изходът е в създаването на такова поле, в което точките във всички направления (тропи) ще имат еднакви динамични свойства. Такова поле с еднакви свойства в различните му посоки и области се нарича изотропно. При нас то е съвсем малко, до 20 процента от размера на главата, затова се нарича петно, "меко петно" (sweet spot). Задачата следователно е да изобретим такова наплитане, което да създаде максимално изотропно поле, и съвсем логично е то да бъде наречено
ИЗОТРОПНО НАПЛИТАНЕПървият подстъп към него минава през така нареченото ПРОПОРЦИОНАЛНО НАПЛИТАНЕ. Вижте това видео, което онагледява разликите между конвенционалното и пропорционалното наплитане.
https://www.youtube.com/embed/HPfmuSWYkdQТвърди се, че пропорционалното наплитане разширява изотропното поле (sweet spot) от 12 на 70% от размера на главата според данните на независима тестова агенция. Идеята е, че различните по дължина струни трябва да бъдат наплитани с различно по сила натежение, пропорционално на тяхната дължина, както и на ред други фактори, част от които които ще изброим по-долу. При равно по сила наплитане при наплитане на основните корди от центъра към края динамичното напрежение нараства обратно пропорционално на дължината на струната. Същевременно, поради триенето в рамката и приплъзването на струните, средните две намалят крайното си тегло с наплитането на всяка следваща корда. Схемата дава представа за този процес:
При референциално тегло 70 паунда напрежението на средните две корди (1L и 1R) спада до 52 паунда, докато стигнем до 8-та вляво и вдясно, и съответно се повишава до 59 паунда при наплитането на кросовете отгоре надолу. С други думи, прогресивното наплитане на надлъжните - задължително от центъра към двете страни през една (една вляво, две вдясно, две вляво и т.н.) променя дължината на главата и я прави по-малка, което води до прогресивното спадане на напрежението на централните две корди. И обратно, наплитането на напречните постепенно удължава главата, като съответно увеличава напрежението на надлъжните и намаля килограмите динамично напрежение на наплетените вече напречни струни.
Пропорционалното наплитане, което поради тази причина е по-правилно да се нарече ХОЛИСТИЧНО НАПЛИТАНЕ, отчита тази сложна системна динамика, като държи сметка за близо 50 фактора. Най-важните от тях са:
- Дължина на надлъжните струни
- Дължина на напречните струни
- Позиция на всяка надлъжна струна върху рамката
- Позиция на всяка напречна струна върху рамката
- Надлъжно изкривяване на рамката при наплитане на основните струни
- Напречно деформиране на рамката при наплитане на кросовете
- Най-слабите точки на рамката при наплитане на надлъжните и напречните струни
- Особености на дизайна на ракетата, които изискват наплитане на кросовете отгоре или отдолу
- Варирането на напрежението на надлъжните струни в зависимост от деформацията на рамката и тяхното отстояние една от друга
- Варирането на напрежението на напречните струни в зависимост от деформацията на рамката и тяхното отстояние една от друга
- Триенето на струните при наплитането на кросовете
- Различните стойности на това триене поради различната позиция на напречните струни
- Вариациите на напрежението на надлъжните струни при наплитането на напречните
- Влиянието на различното натежение върху рамката в зависимост от позицията на струните
- Влиянието на възлите и тяхното място на рамката върху кордата, с която се прави възелът
- Различното напрежение за възлите в зависимост от материала на кордите
- Типът наплитане - с едно парче или с две парчета (еднакви, различни, обратни)
- Влиянието на типа струни върху крайния резултат от наплитането според материал, еластичност, твърдост, дебелина, профил и т.н.
- Влиянието на специфичната плетка и рисунък на наплитане
- Влиянието на размера на главата върху предишните фактори
ПРЕДИМСТВА1. Разширено меко петно, което в някои случаи може да достигне до 70% от площта на главата.
2. Прецизност и повишен контрол при изпълнение на ударите.
3. Стабилизиране на ракетата и повишаване на мощта й.
4. Намаляне степента на усукване, вибрации и шок от удара.
5. Значително намаляване на риска от увреждане, активна превенция срещу крайно нежеланите тенис или голф лакът.
6. Повишен кофморт при изпълнението както на леките, така и на силните удари.
7. Увеличаване почти в троен размер на срока, в който кордажът запазва стойностите на оптималното напрежение.
8. Удължен живот на кордажа, а следователно икономии от по-рядкото пренаплитане.
9. Повишена ефективност на ракетата и по-добри игрови резултати.
АРГУМЕНТИТЕ ПРОТИВОсновното достойнство на този метод е и неговият основен недостатък. Не може да се обеме необятното, по думите на един авекдотично прочут руски мислител. Колкото и фактора да впишем в уравнението, винаги ще се намери още един, който да провали достоверността и ефективността на търсения резултат, или най-малкото да породи обосновани съмнения в неговата практическа полезност. Например:
1. Всеки играч има особен стил, който не може да бъде формализиран и представен с помощта на диференциални уравнения. Един играе с повече топспин, друг разчита на рязка смяна на темпото, като редува мощни атакуващи удари с коварни слайсове и дропшоти. Ясно е, че наклонът на ракетата при всеки удар е различен и той априори няма как да бъде отчетен в уравнението. Различният ъгъл ще доведе до различно реагиране на кордажа, т.е. до различни свойства не само на различните тропи, но и на един и същ локус, което очевидно нарушава условието за изотропност.
2. Кордажното легло не е постоянна величина, следователно не може да се опише с някакви вечни космически константи. На машината се задава едно напрежение, при свалянето от стойката напрежението е друго, след 12 часа е трето, а след два сета, изиграни на полупрофесионално ниво, е съвсем четвърто. Кое от всичките тези стойности визира като идеал холистичното наплитане?
3. Поддържането на база данни с непрекъснато нарастващ обем от информация за ракети, кордажи и фигури за наплитане е скъпоструващо предприятие. Затова и цената за изчисляването на препоръките за една конкретна ракета с даден кордаж на определено тегло е около 50 долара - в момента тече промоция и цената е "само" 20 евро, вж.
https://sergetti.com/en/order-form/4. Всяка промяна на условията води до различни резултати, затова за всеки нов кордаж, комбинация от кордажи или променено тегло ще трябва да се поръчва ново изследване. Резултатите от едно изследване не могат да се екстраполират.
5. Ако не разполагате със собствена машина за наплитане, шансовете да намерите професионалист, който да се съгласи дори срещу двойно заплащане да сменя килограмите за всяка следваща корда, без да е убеден в необходимостта от подобно свещенодействие, са направо нищожни.
ПРАКТИЧЕСКИЯТ КОМПРОМИСПерфекционизмът на тоталното холистично наплитане не би трябвало да ни обезсърчава в опитите да намерим практическа формула, която да редуцира броя на решаващите фактори и да постигне максимално положителен резултат с минимални действия. Ако успеем да получим стабилно изотропно поле в границите на 50% от размера на главата, това ще означава, че сме запазили предимствата на холистичното наплитане, като същевременно сме ограничили действието на случайните фактори в полето извън тези 50 или дори 60%.
Такива абсолютно необходими фактори са:
1. Дължина L на всяка надлъжна и напречна струна от точката на прегъване.
2. Коефициент на твърдост Q на напречните и надлъжните корди в зависимост от техния вид, дебелина и еластичност.
3. Предпочитана твърдост (динамично напрежение) на игровото поле DT в кr.
Всички останали фактори като материал и гъвкавост на ракетата, тегло, баланс и коефициент на усукване, дизайн, големина на главата и т.н. са второстопенни и оказват влияние върху свойствата на игровата повърхност извън изотропното поле.
В такъв случай най-простата формула за изчисляване на индивидуалното тегло за наплитане на всяка струна ще бъде:
DT - SDx(1 - L/Lmax)/Q
където
- DT е желаното динамично напрежение, което може да бъде допълнително диференцирано по надлъжен и напречен вектор за основните и кросовете според предпочитания стил на игра, напр. повече топспин или повече плоски удари;
- SD е усредненото потъване на кордажното легло в мм
- L е дължината на струната в мм
- Lmax е дължината съответно на най-дългата надлъжна или най-дългата напречна струна в мм
- Q е коефициентът на твърдост на кордата
Важно е да се помни, че динамичното напрежение (DT) не е реалното тегло (RT), задавано на машината за наплитане, а теглото, показвано от специалното устройство за измерване на DT, което се нарича стрингметър. Общо взето, разликата между RT и DT е равна на 11 паунда, или приблизително 5 кг., но тази разлика е специфична за всяка машина за наплитане и се установява след прецизно калибриране както на машината, така и на стрингметъра. В приведения по-долу пример за изотропно наплитане на Head Prestige Flexpoint MP с основен кордаж Babolat VS Gut 1.30 и Stratagem 10 1.25 разликата между реалното и динамичното напрежение е 12 паунда за машината, с която е наплетена ракетата, т.е. от 66 трябва да извадим 12, за да получим 52 паунда реално тегло:
Приятно наплитане!
Последни публикации
